Думи и изображения: Alek Veljokovic (Rustika travel)

Още от дете винаги съм обичал да обикалям планините на Източна Сърбия. Това огромно пространство от предимно необитаема пустиня е убежище за всички любители на свободата, които искат да загубят всички връзки със съвременната цивилизация и нейния набор от правила. Всъщност това е едно от малкото места в Европа, където все още имате големи парчета земя, които са напълно извън мобилен обхват, така че наистина нямате ни най-малка представа какво се случва във външния свят.

Не само е пусто, но е и спиращо дъха красиво. Тази красота всъщност идва от разнообразието и от богатството на различни гледки, които виждате там. От река Дунав и нейното ждрело Железни врата, където е изникнала първата европейска цивилизация, през гъстите гори южно от нея, най-големите в Европа, които се крият до удивителни природни произведения на изкуството под формата на естествени каменни арки в речните долини, невероятни каньони като Лазаровия или този на река Темщица, до безкрайните планински хребети на Стара планина, множество планински реки и езера, можете просто да се изгубите в цялата тази красота и да забравите всичко за времето и графици. Според мен източната част на Сърбия е най-загадъчната и завладяваща, където се намира най-южният край на планинската верига Карпати и легендите за местните власи, които са живели там от езически времена. Друга причина е фактът, че гъстотата на населението в Източна Сърбия е почти четири пъти по-ниска от тази в останалата част на страната.

Това ни носи големи части от напълно необитаема земя, за да скитаме и изследваме. Сърбия определено не е за хора със слаби сърца, особено за онези сухоземни жители, които са решени да защитят там новопридобитите си 4×4 от замърсяване. Но ако обичате да изследвате безкрайно, да се опитвате да разберете къде може да ви отведе някой забравен път, да не се колебаете да използвате лебедката си, а също и (по-често) верижния си трион, да шофирате с дни без възможност да презаредите запаси или да заредите гориво и да спите в някои автентични, пусти диви места за лагеруване, това е мястото, което ще ви предложи изживяване за цял живот! Впускайки се по-дълбоко в дивата природа. Планините Кучай предлагат най-голямата необитаема територия в Сърбия – 50 × 50 км, общо 2.500 квадратни километра напълно необитаеми планинска пустош. Няма градове, няма села, нищо! Само от време на време ловна хижа и странна овчарска колиба тук-там.

Беляница е най-високата и най-студената част на Кучай. Температурите под нулата се задържат там ден и нощ от декември до края на март, а снеговалежът просто не се топи преди пролетта. Това означава, че Беляница много бързо става непроходима през зимата. Право през сърцето на Кучай. Ако решите да пътувате по-на юг, към Стара или Сува планина, или дори по-далеч, към планините Кучай, преминавайки от далечния северозапад на югоизток, няма да останете разочаровани, тъй като това предлага някои невероятни гледки и писти с 4WD .

С редица възможности за обиколка, можете да се придържате малко повече на запад, насочвайки се към водопада Prskalo и над ловния район Valkaluci към Velika Brezovica и да се насладите на най-голямата поляна на Kucaj. Като алтернатива можете да изберете по-малко известната пътека, следваща прекрасната долина на река Клочаница и след това да продължите през най-гъстите гори на Кучай, за да завършите пътуването, спускайки се по 25-километровата долина на река Радованска.

Лазаров каньон

С 10-километрова пукнатина в земната кора в най-източната част на планината Кучай, между хребета Малиник и планината Дубашница, каньонът Лазар е едно от любимите ми места в планината Кучай. Има много невероятни живописни гледки по краищата на каньона, но за мен една се откроява от групата и това е Ковей, където семейство Мустечич от село Злот има щастието да притежава най-красивата част от тази приказна земя. Така че просто обичам да бъда техен гост, да се наслаждавам на тяхната кухня и гостоприемство и да правя запомнящи се снимки от многото им живописни гледки. Страхотна гледка е от рида Малиник.

Света планина Ртандж

Rtanj, доминираща планина в сръбската част на веригата Карпати, е поразителна гледка, от която и страна да я гледате. Заобиколен от дълбоки, широки долини от север и юг, това е вдъхновяваща гледка с почти перфектна пирамидална форма на най-високия му връх Шиляк. Главната звезда на много снимки на залез, тази планина е може би най-противоречивото място в източна Сърбия, за която се твърди, че е домакин на свръхестествени събития и дори е свързана с извънземни, някои също така твърдят, че това всъщност е най-голямата пирамида за мъже и прислужници на планетата, построена през древни времена.

Не можете да шофирате по целия път до върха на Rtanj, тъй като е твърде рисковано, но и защото централната част на хребета Rtanj е строго защитена зона. Шофирането в района на Rtanj, от която и страна да го приближите, е наистина вдъхновяващо изживяване. Съществуват страхотни диви места за лагеруване със страхотни гледки, ако имате време можете да откриете и някои добре скрити дълбоки горски лагери.
Подготовка за симфонията на Стара планина

Докато се подготвям да навляза в Стара планина, има още две места, които си струва да посетя, преди да стигна до град Княжевац, ключовото място за снабдяване и зареждане с гориво по пътя към Стара планина.

Планината Тупизница всъщност е леко отклонение на север, но си заслужава да получите още един впечатляващ залез. Планините са впечатляващи, като повечето от тях са изцяло обрасли с растителност. Толкова обрасло, че всъщност не може да бъде преминато успешно от превозно средство, а дори и да го пресечете пеша, се пригответе за жестока битка с тръни и храсти.

Всъщност единственият рационален начин да стигнете до него е да поемете по полуасфалтирания път до най-високия връх, където има изградени няколко телекомуникационни антени. Точно преди антените на северозапад се отклонява чакълест път, който накрая достига до няколко поляни и минава точно покрай ефектната западна каменна стена. Това е мястото, където да паркирате автомобила си и да се насладите на незабравим преход по каменистото било, на юг към върха или към дивия северен край. Ако потърсите из поляната, ще откриете и доста зрелищна пещера.

Но внимавайте – опасно е да се опитвате да слизате надолу, ако нямате екипировка за катерене! Ако не решите да пренощувате на Тупизница, можете просто да се търкаляте по спокоен чакълест път към село Stogaзовац, а точно преди това ще стигнете до селото, заслужава си да спрете тук, за да видите уникален къс скалист каньон на име Ждрело, който крие църква и наистина атрактивна панорамна гледка върху своите скали. Ами Стара планина? Е, това е дълга история, която просто не може да бъде съкратена. Затова го оставям за втора част на последния оазис на свободата!